От години наред тенденцията диктува да работим предимно с ума си, часове наред в офис, да използваме смартфона за забавление, за работа, за комуникация, за менажиране на целия ни живот. Всичко това бавно, но сигурно измества фокуса и цялата ни енергия от цялата ни физическа същност.
Оправдаваме се все повече, че обстоятелствата са „просто такива“, че „нямаме избор“, че „всички са така“ и какво ли още не, докато телата ни носят мозъците ни от една седяща позиция към друга.
В този ред на мисли ДВИЖЕНИЕТО носи ценна противотежест, връщайки ни към най-естественото средство за себеусещане и комуникация. Сам по себе си начинът, по който се разполагаме в пространството и движим тялото си носи куп информация за това как се чувстваме, как се усещаме тук и сега с нас самите и с всички останали.
Корените на неорайхианския подход – мускулната броня
Неорайхианската теория произлиза от работата на психоаналитикът Вилхем Райх, според когото емоционалната травма (или необработената, потисната емоция) се съхранява в тялото под формата на мускулно напрежение – т.нар. „мускулна броня.
Райх и последователите му вярват, че емоциите имат дълбока телесна компонента. Потискането на гняв, тъга или страх, независимо от контекста ги „заключва“ в тялото, създавайки хронични напрежения, болки, симптоми, които блокират естествения поток на биоенергията.
Тази концепция разширява психоаналитичната идея за човешкия ум, като добавя телесен компонент към разбирането за психологическото функциониране.
Движението като език на комуникация
Дори когато мълчим тялото ни комуникира. Движението е първичния език на човечеството. То е начинът, по който децата изразяват себе си далеч преди да овладеят думите. Движението е инструмента в играенето на играта на живота.
Всичко, което правим или не правим носи информация – от походката, позата, мястото ни в стаята, плавността на движенията до експресиите и микроекспресиите ни – целостта на това, което сме отвъд думите отразява нашето вътрешно състояние тук и сега. Напрежението в челюстта може би е нашия неизразен гняв, плиткото дишане често е там за да потиска сълзи, резките движения се опитват да овладеят напрежение. Всичко това са „параграфи“ от богатия език на тялото.
Социалната хореография
Взаимодействайки, ние участваме в сложна социална хореография – приближаване и отдалечаване от някого, синхронизиране с ежедневието на другия, имитация или отразяване на хората около нас. Този „танц“ е още по-сложен и интимен, когато е в контекста на партньорските взаимоотношения. Най-простичките прояви на действие като например когато търсим на вниманието от някой „задвижвийвайки“ се за да му звъннем или автоматичното отдръпване при приближаването на някого, който създава необяснимо напрежение у нас – по този начин ние обменяме информация помежду си, заявяваме някакво отношение, но никога не оставаме безмълвни, дори когато не изказваме нещата.
Защо е важно да бъдем наблюдателни към движението?
Движението изразява това, което е отвъд съзнателния ни контрол. Докато можем внимателно да подберем думите си, интонацията на говора ни, да обработим снимките си или да сложим, която маска пожелаем, телесните ни реакции се случват спонтанно и безконтролно от нас. Те разкриват както дълбоко заложени модели, така и преминаващи емоции.
Терапията чрез движение
Терапията чрез движение е цялостен подход към психичното здраве, който признава неразривната връзка между тялото и ума. Независимо от това дали чрез танц, йога или друга форма на движение, редица научни доказателства подкрепят тяхната ефективност за широк спектър от психологически състояния.
Може би е време да преосмислим всеизвестната фраза на Декарт: „Мисля, следователно съществувам“, а „Движа се, чувствам и мисля, следователно съществувам пълноценно“.
