Фройд разглежда депресията (или меланхолията, както я нарича) като процес на траур от загубата на нещо значимо, който е насочен навътре в самия човек. Това може да бъде идея, човек или възможност. Съществената разлика между нормалния траур и депресията е, че при в единия случай човекът осъзнава какво е загубил, докато при депресията човек не може да преработи идеята, че нещо си отива или вече си е отишло.
В своята статия „Траур и меланхолия“ Фройд отбелязва съществената разлика – вместо да скърби, депресираният човек привнася вътре в себе си загубата на значимото за него, като насочва гнева и критиката към собственото си Аз.
Невидимите белези
Ако счупването на кост предизвиква внимание и съчувствие, и има ясно разписани медицински методики за лечението и, то раните на психиката срещат неразбиране и няма написана процедура за лечение.
„Просто се стегни“, „Мисли позитивно“, „Бъди над нещата“, „Другите имат по-сериозно проблеми“, „Приеми го и продължи напред“ – добронамерени, но болезнени опити за помощ, които само задълбочават чувството на изолация.
Тези думи са като да кажеш на човек с пневмония да диша по-дълбоко или на някого с диабет да контролира кръвната си захар с позитивно мислене. Те подценяват реалността на депресията, която е лабиринт и задълбочават стигмата около нея.
Маската на депресията
Депресията носи много лица. За някои тя е изтощителна умора, за други – загуба на интерес към радостта. Тя може да бъде гняв, вцепеняване или просто усмивка. Понякога се крие зад привидно нормалното функциониране – маска, която мнозина носят в обществото, докато вътрешно се борят с огромна празнота.
Усмихната депресия е специфична форма на депресия, при която човекът активно прикрива своето страдание зад маската на благополучие и хумор. Това може би е най-опасната форма на депресия, защото остава невидима и силно диференцира „маската“ от „същността“, а най-често степента на несъответствието определя тежестта на състоянието.
Усмихната депресия се корени в ранни послания като „не показвай слабост“, „обичаме те, когато си успешен, отличник, най-добрия, красивия…“ и др. – тези интроекти стават вътрешни повели, които карат човека да крие толкова усърдно, колкото е страданието му.
Пътят към депресията
Пътищата, които водят до състоянието са многобройни и различни. За някои това е биологичен маршрут – нарушен химичен баланс в мозъка или генетична предразположеност. За други, живота сам прокарва пътя – загуба на човек, раздяла, разочарование, травма или хронична болест.
Има и по-невидима пътека, постлана с прозрачни камъни, която напоследък се изявява като признак на дисциплина или друг маркер за успех – перфекционизмът. Той никога не позволява почивка, насърчава самокритиката, която детронира самооценката.
Понякога причината за депресията е една, но най-често е невидима плетка от между гени, околна среда, житейски обстоятелства и лична история.
Времето и цвета на депресията
За да го обясня възможно най-автентично ще се спра на брилянтното споделяне за гледната точка на състоянието на клиентка Х, която описва депресията си след преминаванетои (и която вдъхнови тази част от статията):
„От сегашна гледна точка мога да направя сравнение на времето тогава и сега. Тогава всичко забави ход. Представи си – забавен кадър докато всичко и всички наоколо се движат с нормална скорост, а ти се опитваш да ги догониш. Всяко движение, даже мисъл изискваше огромно усилие.“
Същата клиентка за цветовете…
„… по роклята си забалязах, че нещо не е наред с мен. Любимата ми рокля е шарена и тогава ясно помнех как изглеждат цветята по нея. След като я облякох и се погледнах в огледалото нещо в начина, по който виждам нещата беше различно. Роклята беше като избеляла, цветовете – избледнели. Попитах приятелка как вижда роклята, мисли ли, че е избеляла и получих „Няма такова нещо“, после и дивана и килима и всичко цветно, което помня не изглеждаше така, както в спомените ми. Тогава си дадох сметка, че нещо с мен не е наред и нещата стават по-сериозни.“
Езикът на депресията
Тя има собствен език – например „уморен съм“ означава „изчерпан съм до дъното“, „не ми е добре“ – „усеща се болезнено да съществувам“.
Споделяне от познат:
„Опитвах се обясня какво чувствам, но не успях да намеря думи. Сякаш няма думи, които да се доближават дори до реалното усещане. Как да обясня нещо на език, който не съществува? То е като тежест без локация в мен, тежи ми навсякъде и никъде.“
Депресията е човешко преживяване, което най-често е трансформиращо и обърне ли силата си отвътре навън носи потенциал и растеж. Тя не е същността на човека, а е състоянието, през което човекът просто преминава отвъд ярките цветове, ясните думи, динамиката на живота. Депресията е покана за преоткриване на всичко това и още много. Може би е нова гледна точка.
Ако вие или някого, когото познавате има симптоми на депресия, не се колебайте да потърсите професионална помощ. Можете да запишете консултация на номер +359 899 844 103
