Тялото е честен разказвач на историите, които съзнанието ни се опитва да заглуши.
Защо най-дълбоките истини често остават заключени в мълчание за съзнанието ни?
Когато собствените отговори са болезнени и трудни и всичко, което приемаме за реалност се постави под заплаха психиката ни автоматично ги изтласква, опитвайки се да се съхрани. Тогава психичната енергия, която сме изтласкали не изчезва от нас. Тя приема друга по-различна от видимото форма – чрез напрежение в раменете, проблеми със съня или сексуалността, болки в главата, хранителни проблеми, необясними болки, които се появяват без обяснение и какво ли още не.
Езикът на тялото – по-древен от думите
Преди да се научим да говорим, ние комуникираме чрез тялото си. Като бебета изразяваме глад, страх, радост, комфорт чрез телесни сигнали. Тази първична форма на комуникация остава закодирана в нас през целия ни живот, работейки на нива, до които съзнанието рядко достига.
Когато умът потисне осъзнаването неговия потенциал се развива при първично познатото, а именно – нашето тяло.
Психотелесният подход признава това дълбоко познание, вярвайки че: Тялото пази спомени, емоции и травми, които съзнанието не допуска. Когато думите не достигат, тялото започва да комуникира.
Телесната мъдрост за заключените емоции:
Клиент влиза в кабинета с привидно спокойно лице и усмивка. Държи се приветливо и изглежда добре поддържан/а. Но сякаш нещо първосигнално отвлича вниманието на терапевта. Нещо в телесния израз изглежда необичайно. Забелязва се приповдигнатост на раменете, статичност в гръдната област – сякаш гъвкавостта на тялото има граница до гърдите. В този момент се разкрива разминаването между историята, която разказваме за себе си и истината, която тялото знае вместо нас.
Няколко примера за телесни блокажи:
- Хронично напрежение в челюстта е възможно да говори за неизказани думи, неизразен гняв.
- Проблеми с храносмилането може да са сигнал за трудно смилаеми житейски ситуации или задържане на емоциите.
- Стегнатите гърди могат да сочат потиснати сълзи или дълбок уплах.
Травмата говори чрез тялото
Американският психиатър Басел ван дер Корк пише чудесна книга за телесния код на травмата – „Тялото помни“. Когато преживяваме травматично събитие, независимо от възрастта, това се закодира на клетъчно ниво. Физиологичния израз на травмата може да продължи дълго след самото събитие. Например:
- Мускулно напрежение в специфична среда.
- Внезапно изтръпване при определен допир.
- Учестяване на пулса при шум.
Как психотерапията разчита посланията на тялото?
- Дишане – връщане към настоящия момент и телесните усещания.
- Проследяване на тялото – чрез телесен сканинг, разширяване на контекста и наблюдение на физическите реакции.
- Излседване на връзката ум-тяло – разбиране на кода на всяка емоция и локализацията и в тялото.
- Осъществяване на телесен диалог – чрез дихателни техники и майндфулнес практики.
Пътят към цялостното присъствие
Истинското лекуване идва, когато чуем какво казва тялото чрез симптома и после внимателно приведем този сигнал в език, който умът може да разбере. Това е процес на помирение между различните части на нашето същество – телесното, умственото, емоционалното и духовното.
В терапевтичното пространство, научаването да разчитаме и уважаваме телесната мъдрост е не просто техника, а лична революция в начина, по който гледаме на себе си.
Ако усещате, че тялото ви се опитва да каже нещо, което думите ви не успяват да изразят, насреща съм за да ви преведа през пътя на телесния превод.
Яна
