Работното място често се превръща в арена, където емоционалното страдание слага най-плътната маска. Човек може да изглежда функционален, дори продуктивен, докато вътрешно изживява страдание. Това често дори увеличава продуктивността с цел да замаскира усещането за празнота. Това създава парадоксална ситуация – човек се чувства потиснат, а останалите виждат успеха.
Някои парадокси в работната среда:
- Човекът с най-много постижения, признания и устойчивост е възможно да изпитва силно чувство за лична, професионална и социална неадекватност.
- Служителят, който винаги помага на другите и се застъпва зад тях е вероятно да не може да помоли за помощ за себе си.
- Човекът, който е най-организиран и структуриран в работен план, може да преживява хаос в личен.
- Човекът, който никога не взима болничен за физически неразположения, всъщност може да работи с неосъзнати психични проблеми.
Във взаимоотношенията …
- Трудност в делегирането или недоверие в способностите на другите.
- Поддържане на фалшива близост с привидно приятелски отношения.
- Постепенно оттегляне от групата до степен на самоизолация.
- Конструктивната обратна връзка се приема като критика и потвърждение на собствената неадекватност.
- Обезценяване на собствените постижения и неудобство при получаване на похвала.
Защо в работна среда маската е най-плътна?
Светът, в който живеем цени постиженията над всичко останало независимо от тенденцията за „връщане към себе си“, „духовно израстване“ и т.н. Социалния статус и работата ни със свръх завишена стойност и са превърнати във фундамент на идентичността. Най-често загубата на професионалния образ и социални статус са много повече от икономическа несигурност – преживяват се като срутване на цели слоеве от самоопределянето ни.
Във виртуални свят, както и в работната среда се създава перфектния парадокс – колкото по-високи са залозите за разкриването на личността такава, каквато е, толко по-майсторско става прикриването. Докато другите се впечатляват на успехите на човека, той все повече се свива под тежестта на чувството, че лъже и е въпрос на време на да бъде разкрита вътрешната му празнота.
Подходи за адресиране на проблема
За ръководители и организации:
- Нормализиране на темата за емоционалното благополучие противно на тази за „корпоративната етика“ и абсолютната рационализация на всичко, което ни се случва.
- Обучения за разпознаване на ранните признаци на психични и емоционални затруднения и осъзнаване на необходимостта от гъвкави политики в съответствие с днешния динамичен начин на живот.
- Разбиране, че щастливият човек в личния живот е по-ефективен и мотивиран в професионален план.
За колеги:
- Уважение към човека без натиск за споделяне.
- Активно слушане без прибързване към решения.
- Включване в екипни дейности без настояване или осъждане при отказ.
- Избягване на обобщаващи фрази като „на кой не му е трудно“, „важно е да мислим позитивно“ и т.н.
