Яна Димитрова

Работното място често се превръща в арена, където емоционалното страдание слага най-плътната маска. Човек може да изглежда функционален, дори продуктивен, докато вътрешно изживява страдание. Това често дори увеличава продуктивността с цел да замаскира усещането за празнота. Това създава парадоксална ситуация – човек се чувства потиснат, а останалите виждат успеха.

Някои парадокси в работната среда:

• Човекът с най-много постижения, признания и устойчивост е възможно да изпитва силно чувство за лична, професионална и социална неадекватност.
• Служителят, който винаги помага на другите и се застъпва зад тях е вероятно да не може да помоли за помощ за себе си.
• Човекът, който е най-организиран и структуриран в работен план, може да преживява хаос в личен.
• Човекът, който никога не взима болничен за физически неразположения, всъщност може да работи с неосъзнати психични проблеми.

Във взаимоотношенията …

• Трудност в делегирането или недоверие в способностите на другите.
• Поддържане на фалшива близост с привидно приятелски отношения.
• Постепенно оттегляне от групата до степен на самоизолация.
• Конструктивната обратна връзка се приема като критика и потвърждение на собствената неадекватност.
• Обезценяване на собствените постижения и неудобство при получаване на похвала.

Защо в работна среда маската е най-плътна?

Светът, в който живеем цени постиженията над всичко останало независимо от тенденцията за „връщане към себе си“, „духовно израстване“ и т.н. Социалния статус и работата ни със свръх завишена стойност и са превърнати във фундамент на идентичността. Най-често загубата на професионалния образ и социални статус са много повече от икономическа несигурност – преживяват се като срутване на цели слоеве от самоопределянето ни.

Във виртуални свят, както и в работната среда се създава перфектния парадокс – колкото по-високи са залозите за разкриването на личността такава, каквато е, толко по-майсторско става прикриването. Докато другите се впечатляват на успехите на човека, той все повече се свива под тежестта на чувството, че лъже и е въпрос на време на да бъде разкрита вътрешната му празнота.

Подходи за адресиране на проблема

За ръководители и организации:

• Нормализиране на темата за емоционалното благополучие противно на тази за „корпоративната етика“ и абсолютната рационализация на всичко, което ни се случва.
• Обучения за разпознаване на ранните признаци на психични и емоционални затруднения и осъзнаване на необходимостта от гъвкави политики в съответствие с днешния динамичен начин на живот.
• Разбиране, че щастливият човек в личния живот е по-ефективен и мотивиран в професионален план.

За колеги:

• Уважение към човека без натиск за споделяне.
• Активно слушане без прибързване към решения.
• Включване в екипни дейности без настояване или осъждане при отказ.
• Избягване на обобщаващи фрази като „на кой не му е трудно“, „важно е да мислим позитивно“ и т.н.

В забързаното ежедневие често ни се иска да въведем положителни промени в живота си – да спортуваме, да спрем сладкото или да четем редовно. Обещаваме си, че от „утре започвам“ или „така ще стартирам новата“ година, но изглежда най-редовно планът просто се проваля. Какво се случва с нас? Автоматично възприемаме неслучването на плана като провал или поредното доказателсвто, че нямаме воля да се променим. Дали това обаче в действителност е така? Защо е толкова трудно да спазим обещанието си?

Разбиране на механизма на навиците

Преди да престъпим към практическата част, нека  разберем как всъщност се формират навиците. Според авторът на „Атомни навици“ Джеймс Клиър, всеки навик преминава през четири фази:

1. Сигнал – нещо, което задейства поведението
2. Желание – мотивацията зад поведението
3. Отговор – самото поведение
4. Награда – позитивния резултат, който получаваме

Навикът се формира чрез невропластичността – способността на мозъка да се адаптира и променя в отговор на повтарящи се действия. Когато редовно извършваме определено поведение се създават невронни връзки, които го „кодират“ в мозъка. Така то се случва автоматично и изисква все по-малко усилие с времето. Този процес активира базалните ганглии – зона в мозъка, свързана с контрол на действията и мотивацията.

Някои основни „домашни“ практики за изграждане на устойчиви навици, с които всеки може да експериментира

1. Започнете с малки стъпки

Една от най-често срещаните грешки е да се опитваме да променим нещо значимо за нас или много неща наведнъж и да по възможност с най-добър резултат. В повечето случаи това е напълно невъзможно. Вместо да планирате да тренирате по 1 час на ден, си кажете, че ще се пробвате да тренирате колкото време имате в рамките на 2-3 дни за проверите как се чувствате. Тази стратегия се основава на идеята, че малките промени водят до надграждане и забележителни резултати с времето.

Например: Ако искате да четете повече, започнете с една страница на ден. Буквално една страница, колкото и смешно да звучи. Ключът е в конкретиката и простотата на задачата.

2. Използвайте „закотвяне“ или „верижно поведение“ на навика.

Свържете новия навик с нещо, което правите редовно. Това създава асоциативна връзка на новото поведение.

Например: След (съществуващ навик), аз ще (нов навик) – След като си измия зъбите, ще медитирам 10 мин.

3. Изберете само един навик за промяна в даден момент.

Фокусирайте се върху изграждането на един навик преди да преминете към следващ. Това увеличава шансовете за успех, задържа и насочва вниманието и предотвратява претоварване.

4. Планирайте

Често се отказваме от нещо, защото между нас и желанието има твърде много пречки.

Пример: Ако искате да тренирате сутрин, подгответе се предварително. Оставете дрехите си на видимо място. Настройте аларма, която да ви напомни кога трябва да легнете, за да имате времето за енергията за тренировка.

5. Проследявайте прогреса си

Използвайте календар, записване или приложение, за да отбелязвате дните, в които сте изпълнили действието. Старайте се да не пропускате два поредни пъти. Ако пропуснете един ден, направете всичко възможно да не пропуснете следващия.

6. Бъдете мили към себе си!

Отчитайте това, че опитвате да направите нещо, че правите малки крачки. Независимо от това дали се разсейвате или не се получава, знайте че никога не е късно да започнете отначало. Ако се отклоните от целта си, просто го отчетете и отново пробвайте.

Отървете се от оценяването на ситуацията. Тя е просто такава каквато е. Започнете отначало.

Създаването на траен навик е умение, което можем да развием. Фокусирайте се върху процеса, а не само върху крайния резултат. Целта не е перфекционизъм, а прогрес. С търпение, последователност и уважение към собствения труд можете да трансформирате ежедневието си в правилната за вас посока.

Направи първата стъпка – свържи се с мен, ако си готов/а да започнеш на телефон +359 899 844 103 

Фройд разглежда депресията (или меланхолията, както я нарича) като процес на траур от загубата на нещо значимо, който е насочен навътре в самия човек. Това може да бъде идея, човек или възможност. Съществената разлика между нормалния траур и депресията е, че при в единия случай човекът осъзнава какво е загубил, докато при депресията човек не може да преработи идеята, че нещо си отива или вече си е отишло.

В своята статия „Траур и меланхолия“ Фройд отбелязва съществената разлика – вместо да скърби, депресираният човек привнася вътре в себе си загубата на значимото за него, като насочва гнева и критиката към собственото си Аз.

Невидимите белези

Ако счупването на кост предизвиква внимание и съчувствие, и има ясно разписани медицински методики за лечението и, то раните на психиката срещат неразбиране и няма написана процедура за лечение.

„Просто се стегни“, „Мисли позитивно“, „Бъди над нещата“, „Другите имат по-сериозно проблеми“, „Приеми го и продължи напред“ – добронамерени, но болезнени опити за помощ, които само задълбочават чувството на изолация.

Тези думи са като да кажеш на човек с пневмония да диша по-дълбоко или на някого с диабет да контролира кръвната си захар с позитивно мислене. Те подценяват реалността на депресията, която е лабиринт и задълбочават стигмата около нея.

Маската на депресията

Депресията носи много лица. За някои тя е изтощителна умора, за други – загуба на интерес към радостта. Тя може да бъде гняв, вцепеняване или просто усмивка. Понякога се крие зад привидно нормалното функциониране – маска, която мнозина носят в обществото, докато вътрешно се борят с огромна празнота.

Усмихната депресия е специфична форма на депресия, при която човекът активно прикрива своето страдание зад маската на благополучие и хумор. Това може би е най-опасната форма на депресия, защото остава невидима и силно диференцира „маската“ от „същността“, а най-често степента на несъответствието определя тежестта на състоянието.

Усмихната депресия се корени в ранни послания като „не показвай слабост“, „обичаме те, когато си успешен, отличник, най-добрия, красивия…“ и др. – тези интроекти стават вътрешни повели, които карат човека да крие толкова усърдно, колкото е страданието му.

Пътят към депресията

Пътищата, които водят до състоянието са многобройни и различни. За някои това е биологичен маршрут – нарушен химичен баланс в мозъка или генетична предразположеност. За други, живота сам прокарва пътя – загуба на човек, раздяла, разочарование, травма или хронична болест.

Има и по-невидима пътека, постлана с прозрачни камъни, която напоследък се изявява като признак на дисциплина или друг маркер за успех – перфекционизмът. Той никога не позволява почивка, насърчава самокритиката, която детронира самооценката.

Понякога причината за депресията е една, но най-често е невидима плетка от между гени, околна среда, житейски обстоятелства и лична история.

Времето и цвета на депресията

За да го обясня възможно най-автентично ще се спра на брилянтното споделяне за гледната точка на състоянието на клиентка Х, която описва депресията си след преминаванетои (и която вдъхнови тази част от статията):

„От сегашна гледна точка мога да направя сравнение на времето тогава и сега. Тогава всичко забави ход. Представи си – забавен кадър докато всичко и всички наоколо се движат с нормална скорост, а ти се опитваш да ги догониш. Всяко движение, даже мисъл изискваше огромно усилие.“

Същата клиентка за цветовете…

„… по роклята си забалязах, че нещо не е наред с мен. Любимата ми рокля е шарена и тогава ясно помнех как изглеждат цветята по нея. След като я облякох и се погледнах в огледалото нещо в начина, по който виждам нещата беше различно. Роклята беше като избеляла, цветовете – избледнели. Попитах приятелка как вижда роклята, мисли ли, че е избеляла и получих „Няма такова нещо“, после и дивана и килима и всичко цветно, което помня не изглеждаше така, както в спомените ми. Тогава си дадох сметка, че нещо с мен не е наред и нещата стават по-сериозни.“

Езикът на депресията

Тя има собствен език – например „уморен съм“ означава „изчерпан съм до дъното“, „не ми е добре“ – „усеща се болезнено да съществувам“.

Споделяне от познат:

„Опитвах се обясня какво чувствам, но не успях да намеря думи. Сякаш няма думи, които да се доближават дори до реалното усещане. Как да обясня нещо на език, който не съществува? То е като тежест без локация в мен, тежи ми навсякъде и никъде.“

Депресията е човешко преживяване, което най-често е трансформиращо и обърне ли силата си отвътре навън носи потенциал и растеж. Тя не е същността на човека, а е състоянието, през което човекът просто преминава отвъд ярките цветове, ясните думи, динамиката на живота. Депресията е покана за преоткриване на всичко това и още много. Може би е нова гледна точка.

Ако вие или някого, когото познавате има симптоми на депресия, не се колебайте да потърсите професионална помощ. Можете да запишете консултация на номер +359 899 844 103

Депресията е може би най-разпространеното психично състояние в световен мащаб. Според данни от Световната здравна организация от 2019 година над 280 милиона души страдат от депресия, което представлява около 4% от глобалната популация. Към 2013 данните сочат средно 6% от жените и 4% от мъжете имат депресия, което я прави по-разпространена сред представителите на нежния пол. Същия източник информира, че около 10% от бременните жени страдат от депресия или следродилна депресия. Повече от 700 000 души умират поради самоубийство. Един от основните факти, свързани с депресията е това, че често води до фатален край.

Какво представлява депресията?

Депресията е много повече от временно чувство на тъга или отчаяние, тя е много повече и от продължително влошаване на настроението. Изразява се като комплексно психично състояние, което може да засегне абсолютно всекиго. Нека погледнем по един по-нестандартен начина на депресията – известна е концепцията за „несочената навътре енергия“ – процес, при който психоемоционалната енергия се обръща навътре, вместо да бъде изразена външно, което създава състояние на психична стагнация и емоционална болка.

Когато нашите естествена агресия не намери адекватен външен израз, не изчезва, а прокарва път наобратно през нашата психика и тяло, създавайки силна самокритика, чувство на потиснатост и отчаяние. Именно поради тази причина основния симптом на депресията е „липса на енергия“.  Депресията е като прожектор насочен към себе си, слагащ филтър, който уголемява и осветява всяка несъвършеност , докато околния свят остава в мрак.

Основни симптоми на депресията

 Както всичко, така и депресията се проявява различно при различните хора. Някои най-чести признаци са:

• Емоционални симптоми: постоянна тъга, празнота, безнадеждност, загуба на интерес към дейности, особено такива, които са ни доставяли удоволствие преди, раздразнителност, чувство за необяснима вина и ниско самочувтсвие
• Физически симптоми: хронична умора, нарушение на съня (безсъние, прекомерен сън), промените в апетита и теглото, усещане за тежест на тялото, трудност на дишането, психомоторна забавеност или внезапна възбуда.
• Когнитивни симптоми: проблеми с концентрацията, мисли за смъртта, мисли за смъртта като единствения възможен вариант за избавяне
• Поведенчески симптоми: социална изолация, понижена активност, затруднение в изпълнението на ежедневни действия, намалена работоспособност или способност за учене.

Важно е да се каже, че за да говорим за клинична депресия, симптомите трябва да продължават над две седмици и да водят до значително нарушение на качеството на живот. 

Видове депресия

Депресията не е монолитно състояние, а е спектър от различни интензитети на състоянието. Тя може да бъде под формата на:

• Клинична депресия – определя се като интензивни симптоми, които пречат на ежедневното функциониране
• Дистимия – определя се като хронично влошено настроение в рамките на повече години.
• Сезонно афективно разстройство – свързано с намалената слънчева светлина, най-често се проявява зимата.
• Следродилна депресия – засяга жени след раждане поради хормонални и психосоциални фактори.
• Атипична депресия – основно се определя от прекомерната нужда за сън, най-често, дължаща се на усещането за хронична цялостна умора.

Въпреки че едно от най-разпространените психични разстройства, с подходяща подкрепа и лечение възстановяването от депресия е възможно и често се свързва с нови нива на себеразбиране и реализация на личния потенциал.

Ако вие или някого, когото познавате има симптоми на депресия, не се колебайте да потърсите професионална помощ. Можете да запишете час за консултация на номер +359 899 844 103

Сексуалното насилие и тормоз представляват сериозни социални проблеми, които засягат хора от всички възрасти, полове и социални групи. Професионалистите в областта на психичното здраве е необходимо да разбираме тези явления в тяхната комплексност, да разпознаваме техните последици и да прилагаме ефективни подходи и подкрепа в лечението. Тази статия има за цел да предостави задълбочен анализ върху тези сложни въпроси.

Видове сексуално насилие и тормоз

Сексуалното насилие и тормоз включват широк спектър от нежелани поведения със сексуален характер, които могат да бъдат категоризирани по следния начин:

Сексуално насилие

• Изнасилване: Сексуален акт без съгласие, извършен чрез физическа сила, заплаха или злоупотреба с положение и власт.
• Сексуално нападение: Всеки вид нежелан сексуален акт, който не включва пенетрация.
• Насилствени сексуални действия в интимната връзка: Принуда за сексуални действия без желание дори в контекста на интимната връзка.

Сексуален тормоз

• Вербален сексуален тормоз: Нежелани коментари, шеги, намеци или въпроси от сексуален характер.
• Невербален тормоз: Нежелани жестове, погледи или изложение на сексуално съдържание.
• Физически тормоз: Нежелани докосвания, ласкаене или блокиране на движението не потърпевшия.
• Кибертормоз: Изпращане на нежелание съобщения със сексуално съдържание, разпространение на интимни снимки без съгласие.
• Тормоз в работната среда: Искане на сексуални услуги в замяна на професионални облаги или създаване на враждебна работна среда при отказ.

Последици от сексуалното насилие и тормоз

Психологически последици

• Срам и вина: Неоснователно чувство за отговорност за случилото се.
• Нарушена самооценка: Чувство за безпомощност, неадекватност и загуба на контрол.
• Проблеми с доверието: Затруднения при изграждане на взаимоотношения.
• Депресия и тревожност: Дълготрайно понижено настроение, постоянна тревога, чувство за безнадеждност.
• Посттравматично стресово разстройство (ПТСР): Повтарящи се спомени за травматичното събитие, избягване на ситуации, кошмари.
• Безсъние и хипервигилност (свръхбдителност).

Физически последици:

• Соматични симптоми: хронични болки, главоболие, стомашно-чревни проблеми.
• Физически наранявания: От инцидента, продължаващо насилие или необяснима нужда от самонараняване.
• Сексуално предадени инфекции или нежелана бременност
• Психосоматични реакции: необясними инфекции, болки и т.н. без медицинска причина.

Социални последици:

• Социална изолация.
• Професионални проблеми.
• Затруднения в интимните взаимоотношения.

Психотерапия

Възстановяването след сексуален тормоз, независимо под каква форма е труден и личен процес, който най-често е разнопосочен. Основните принципи, по които се водят специалистите са:

• Осигуряване на физическа и емоционална безопасност.
• Зачитане на границите на пострадалия.
• Подкрепа на автономията на пострадалия.
• Предоставяне на опити за контрол на клиента.
• Пълна прозрачност на процеса на терапия.
• Признаване на силата и устойчивостта на пострадалия за това, че е в процес на терапия.
• Признаване и фокусиране върху потенциалите на пострадалия и правото му да бъде обичан и уважаван.
• Насърчаване и засилване на силните страни и ресурси.
• Постепенни практики ориентирани към телесното приемане.

Всеки човек пострадал от сексуално насилие или тормоз заслужава разбиране, подкрепа и достъп до ефективна помощ по пътя на възстановяване. Ако вие или някой, когото познавате е преживял сексуално насилие или тормоз, можете да се свържете с мен на телефон: +359 899 844 103.

Психотерапията чрез движение подобрява душевното здраве като позволява преработката на емоции, спомени, травматични събития да се погледна от различен ъгъл през физическата активност и играта. Терапията чрез движение обединява психотерапевтичната теория с физическата активност, базирайки се на научния факт, че тялото и ума са неразделно свързани. Когато движим тялото си съзнателно, ние активираме невронни пътища, които помагат да освободим натрупан стрес, да активираме енергията си по градивен начин, да преработим травматични събития, кодирани като телесни блокажи и да подобрим емоционалната си регулация.

Нека разгледаме основни методи за психотерапия чрез движение.

Танцова терапия (DMT)

Какво представлява: Официално призната форма на психотерапия, която изпозлва танца като процес за насърчаване на емоционална, когнитивна, физическа и социална интеграция. Някои основни подходи са: отразяване, автентично движение, разглеждане на личността и историята и през призмата на конкретен танцов стил, ритуални движения, кръгов танц и др.

Ползи:

• Намалява симптомите на тревожност и депресия.
• Подобрява телесната осъзнатост и връзката ум-тяло.
• Повишава самочувствието и подобрява изграждането на идентичност.
• Подобрява невропластичността и когнитивните функции.
• Подобряване на хормоналния баланс.

Научни доказателства: В мета-анализ, който обобщава около 23 изследвания, публикуван в Arts in Psychotherapy (Koch et al., 2014) се прави заключението, че танцовата терапия води до проблизително 20%-40% подобрения на психологическите състояния депресия, тревожност, състояния, свързани с възприятието на външния вид и подобрения в качеството на живота. Най-значим ефект се забелязва психо-емоционалните състояния като депресия. Тези изводи за подкрепени от редица други научни изследвания за ефективността на танцовата терапия.

Спорт и физическа активност

Какво представлява: Използване на спортните дейности и упражненията като инструмент за подобряване на душевното здраве по пътя на психологическата промяна.

Ползи:

• Освобождаване на ендорфини, подобряващи настроението.
• Намаляване симптомите на тревожност и депресия.
• Подобряване на самоконтрола и дисциплината.
• Подобряване на самооценката чрез постигане на цели, свързани със спорта.
• Подобряване на когнитивните функции.

Научни доказателства: В мащабно проучване на 1,2 млн. души в САЩ на Chekroud и колеги, 2018 се установява, че хората, които спотуват редовно съобащават с около 40% по-малко „дни, в които в лошо психично състояние“ в сравнение с хората, които не практикуват спорт. Schuch и колеги, 2016 – откриват между 30% и 45% спад на депресивните симптоми на хора, които спортуват в рамките на 30 минути 3 пъти седмично. Rebar и колеги, 2015 – в своя мета-анализ на тревожността и физическата активност обхващат 42 проучвания и съобщават за сравнително между 20% и 30% намаляване на симптомите на тревожност у хората, практикуващи спорт.

Йога

Какво представлява: Йога практиките комбинират физически пози (асани), дихателни техники (пранаяма) и медитация.

Ползи:

• Намалява нивата на кортизол.
• Aктивира парасимпатикувата нервна система.
• Увеличава усещането за телесна осъзнатост.
• Подобрява качеството на съня.
• Намалява тревожността.

Научни доказателства: Йога намалява нивата на кортизол (хормон на стреса) като помага активиране на парасимпатиковата нервна система, което предизвиква реакция на релаксация. Мета-анализ от Pascoe и колеги , 2017 в Psychoneuroendocrinology информира, че йога значително понижава хормона на стреса с между 20% и 40% при лица, които практикуват редовно.

Тай чи и Цигун

Какво представлява: Древни китайски техники, които акцентират върху плавността, съзнателното дишане и медитативното присъствие.

Ползи:

• Намалява на хроничната тревожност
• Намалява на депресивните състояния
• Повишава качеството на съня
• Подобрява концентрацията и когнитивните функции
• Насърчава психологическата устойчивост при възрастни хора

Научни доказателства: Проучването на Liu и колеги, 2019 показва, че Тай Чи има медитативен ефект и подобрява уменията за медитация. Практикуващите Тай Чи показват по-силна емоционална стабилност, регулация на депресивните симптоми и стреса. Особен ефект има върху възрастни хора, като им помага с възникващите депресивни състояния спрямо процеса на стареене.

Методът Фелденкрайс

Какво представлява: Образователен подход, фокусиран върху движението и телесната осъзнатост.

Ползи:

• Намалява хроничната болка
• Подобрява телесната координация
• Подобрява усещането за самоконтрол и емоционалната регулация
• Помага при хронични психосоматични състояния

Научни доказателства: В свободната интернет мрежа достатъчно разнообразие от изследвания върху метода Фелденкрайс. Въпреки това прегледът на Hillierи колеги, 2015 представя цялостен анализ на съществуващите изследвания на метода Фелденкрайз, където обобщава наблюдения за резултати като увеличаване на усещането за комфорт на тялото, повишаване на самооценката, подобряване на хроничната психосоматична болка.

От години наред тенденцията диктува да работим предимно с ума си, часове наред в офис, да използваме смартфона за забавление, за работа, за комуникация, за менажиране на целия ни живот. Всичко това бавно, но сигурно измества фокуса и цялата ни енергия от цялата ни физическа същност.

Оправдаваме се все повече, че обстоятелствата са „просто такива“, че „нямаме избор“, че „всички са така“ и какво ли още не, докато телата ни носят мозъците ни от една седяща позиция към друга.

В този ред на мисли ДВИЖЕНИЕТО носи ценна противотежест, връщайки ни към най-естественото средство за себеусещане и комуникация. Сам по себе си начинът, по който се разполагаме в пространството и движим тялото си носи куп информация за това как се чувстваме, как се усещаме тук и сега с нас самите и с всички останали.

Корените на неорайхианския подход – мускулната броня

Неорайхианската теория произлиза от работата на психоаналитикът Вилхем Райх, според когото емоционалната травма (или необработената, потисната емоция) се съхранява в тялото под формата на мускулно напрежение – т.нар. „мускулна броня.

Райх и последователите му вярват, че емоциите имат дълбока телесна компонента. Потискането на гняв, тъга или страх, независимо от контекста ги „заключва“ в тялото, създавайки хронични напрежения, болки, симптоми, които блокират естествения поток на биоенергията.

Тази концепция разширява психоаналитичната идея за човешкия ум, като добавя телесен компонент към разбирането за психологическото функциониране.

Движението като език на комуникация

Дори когато мълчим тялото ни комуникира. Движението е първичния език на човечеството. То е начинът, по който децата изразяват себе си далеч преди да овладеят думите. Движението е инструмента в играенето на играта на живота.

Всичко, което правим или не правим носи информация – от походката, позата, мястото ни в стаята, плавността на движенията до експресиите и микроекспресиите ни – целостта на това, което сме отвъд думите отразява нашето вътрешно състояние тук и сега. Напрежението в челюстта може би е нашия неизразен гняв, плиткото дишане често е там за да потиска сълзи, резките движения се опитват да овладеят напрежение. Всичко това са „параграфи“ от богатия език на тялото.

Социалната хореография

Взаимодействайки, ние участваме в сложна социална хореография – приближаване и отдалечаване от някого, синхронизиране с ежедневието на другия, имитация или отразяване на хората около нас. Този „танц“ е още по-сложен и интимен, когато е в контекста на партньорските взаимоотношения.  Най-простичките прояви на действие като например когато търсим на вниманието от някой „задвижвийвайки“ се за да му звъннем или автоматичното отдръпване при приближаването на някого, който създава необяснимо напрежение у нас – по този начин ние обменяме информация помежду си, заявяваме някакво отношение, но никога не оставаме безмълвни, дори когато не изказваме нещата.

Защо е важно да бъдем наблюдателни към движението?

Движението изразява това, което е отвъд съзнателния ни контрол. Докато можем внимателно да подберем думите си, интонацията на говора ни, да обработим снимките си или да сложим, която маска пожелаем, телесните ни реакции се случват спонтанно и безконтролно от нас. Те разкриват както дълбоко заложени модели, така и преминаващи емоции.

Терапията чрез движение

Терапията чрез движение е цялостен подход към психичното здраве, който признава неразривната връзка между тялото и ума. Независимо от това дали чрез танц, йога или друга форма на движение, редица научни доказателства подкрепят тяхната ефективност за широк спектър от психологически състояния.

Може би е време да преосмислим всеизвестната фраза на Декарт: „Мисля, следователно съществувам“, а „Движа се, чувствам и мисля, следователно съществувам пълноценно“.

Тялото е честен разказвач на историите, които съзнанието ни се опитва да заглуши.

Защо най-дълбоките истини често остават заключени в мълчание за съзнанието ни?

Когато собствените отговори са болезнени и трудни и всичко, което приемаме за реалност се постави под заплаха психиката ни автоматично ги изтласква, опитвайки се да се съхрани. Тогава психичната енергия, която сме изтласкали не изчезва от нас. Тя приема друга по-различна от видимото форма – чрез напрежение в раменете, проблеми със съня или сексуалността, болки в главата, хранителни проблеми, необясними болки, които се появяват без обяснение и какво ли още не.

Езикът на тялото – по-древен от думите

Преди да се научим да говорим, ние комуникираме чрез тялото си. Като бебета изразяваме глад, страх, радост, комфорт чрез телесни сигнали. Тази първична форма на комуникация остава закодирана в нас през целия ни живот, работейки на нива, до които съзнанието рядко достига.

Когато умът потисне осъзнаването неговия потенциал се развива при първично познатото, а именно – нашето тяло.

Психотелесният подход признава това дълбоко познание, вярвайки че: Тялото пази спомени, емоции и травми, които съзнанието не допуска. Когато думите не достигат, тялото започва да комуникира.

Телесната мъдрост за заключените емоции:

Клиент влиза в кабинета с привидно спокойно лице и усмивка. Държи се приветливо и изглежда добре поддържан/а. Но сякаш нещо първосигнално отвлича вниманието на терапевта. Нещо в телесния израз изглежда необичайно. Забелязва се приповдигнатост на раменете, статичност в гръдната област – сякаш гъвкавостта на тялото има граница до гърдите. В този момент се разкрива разминаването между историята, която разказваме за себе си и истината, която тялото знае вместо нас.

Няколко примера за телесни блокажи:

• Хронично напрежение в челюстта е възможно да говори за неизказани думи, неизразен гняв.
• Проблеми с храносмилането може да са сигнал за трудно смилаеми житейски ситуации или задържане на емоциите.
• Стегнатите гърди могат да сочат потиснати сълзи или дълбок уплах.

Травмата говори чрез тялото

Американският психиатър Басел ван дер Корк пише чудесна книга за телесния код на травмата – „Тялото помни“. Когато преживяваме травматично събитие, независимо от възрастта, това се закодира на клетъчно ниво. Физиологичния израз на травмата може да продължи дълго след самото събитие. Например:

• Мускулно напрежение в специфична среда.
• Внезапно изтръпване при определен допир.
• Учестяване на пулса при шум.

Как психотерапията разчита посланията на тялото?

• Дишане – връщане към настоящия момент и телесните усещания.
• Проследяване на тялото – чрез телесен сканинг, разширяване на контекста и наблюдение на физическите реакции.
• Излседване на връзката ум-тяло – разбиране на кода на всяка емоция и локализацията и в тялото.
• Осъществяване на телесен диалог – чрез дихателни техники и майндфулнес практики.

Пътят към цялостното присъствие

Истинското лекуване идва, когато чуем какво казва тялото чрез симптома и после внимателно приведем този сигнал в език, който умът може да разбере. Това е процес на помирение между различните части на нашето същество – телесното, умственото, емоционалното и духовното.

В терапевтичното пространство, научаването да разчитаме и уважаваме телесната мъдрост е не просто техника, а лична революция в начина, по който гледаме на себе си.

Ако усещате, че тялото ви се опитва да каже нещо, което думите ви не успяват да изразят, насреща съм за да ви преведа през пътя на телесния превод.

Яна

Случва ли ви се да усетите пренасищане от цялата тази информация за психология, личностно развитие, терапия и др., които са НАВСЯКЪДЕ и под всякаква форма?

В последно време интернет пространството се препълни с информация по темата, което даде и продължава да дава гласност на това колко е важна психично-здравната грижа. 

Какъв е проблемът?

Другата страна на този процес доведе до объркване и дезинформация, които като че ли изкривяват представата за психотерапията. Това засили несигурността и объркването у човека относно това какво, кой и как да избере в морето от предложения.

Някои от причините за това са:

1. Алгоритми, даващи приоритет на опростено съдържание, предизвикващо силни емоции от типа на “Ако наистина те обича, винаги ще има време за теб”;  “Излекувай травмата само с едно осъзнаване” и много други заглавия със сензационен и преекспониран тон.
2. Популярни, но изкривени понятия като “детски травми”, “газлайтинг”, “нарцисизъм”, често са използвани погрешно. Все повече се наблюдава повърхностно обяснение на подобни понятия, което изкривява истинското значение и науката, стоящи зад тях. 
3. В някои страни, включително в България професията на психолога не е регулирана все още от закона. Това позволява на непрофесионалисти в областта да се определят като такива, които често предлагат “бързи решения” и свръхемоционални послания с подвеждащ или дори вреден характер. 
4. Емоционалното състояние влияе върху взимането на решения. Хората, които имат нужда от помощ са често в уязвима на дезинформация позиция. Това ги прави склонни към влиянието на емоционалната манипулация.

Как да разпознаем достоверната информация?

Критичния поглед е ключов.

Сензационните заглавия и емоционалните манипулации създават погрешни представи по най-различни теми. Не всяка “мъдрост” е вярна или пък може просто да не е вярна за нас и нашата история или казус.

Поинтересувайте се от повече мнения, разглеждайте различни гледни точки и не се колебайте да задавате въпроси.

Отделете време за това да проверите информацията.

Дали четете информация от личност, свързана професионално със сферата, за която пише? Дали има и други мнения по темата? Дали четивото резонира с вас?

Доверявайте се на здравия разум и интуиция. Не се колебайте да търсите второ мнение.

Различните държави имат различни разбирания и практики. 

Понякога можете да попаднете на информация, която да е в разрез с реалността на мястото, на което живеете. Това от своя страна може да бъде погрешно интерпретирано в контекста, в който се намирате.

Въпреки това социалните мрежи са място, където истински професионалисти предлагат стойностно съдържание и реална помощ.

Интернет пространството дава възможност за:

• Удобство и достъпност независимо от това къде се намирате
• Разнообразие от услуги
• Информиране и образование по психология, което все повече намалява стигмата за психичното здраве
• Подкрепа от други хора с подобни затруднения

Относно психотерапията…

Бъдете внимателни с “магическите методи/съвети”. Лесните и бързите решения в психотерапията са по-скоро частични случаи, а не норма.

Психотерапията е процес, изискващ усилия, ангажираност и време. Възможно е да извика неприятни спомени и усещания, които са част от личния процес на лечение. Човешката психика е необятна и сложна. Няма еднозначен и универсален отговор, а уникален път за извървяване на всеки клиент. 

Терапевтите също са хора. Те също могат да сгрешат, да се подведат от дезинформация или да нямат достатъчно познания в определена област. Като всеки човек, специалистът също има своите предубеждения и ограничения. 

Психотерапията се случва между две страни – терапевт и клиент, които точно толкова естествено, колкото в ежедневието могат да не си допаднат. В живота не винаги се получава “химия” между хората. В този случай не бива да изпитвате вина! Дори да не успеете да установите връзка с терапевта, не се отказвайте от терапията. Потърсете друг, подходящ терапевт за вас.

Субективност. Психологията е сложна наука, в която често липсва познатата логика и точност. Различните терапевти могат да имат различен прочит върху един и същ казус или тема, което не отменя правотата им по въпроса. Затова търсете различни гледни точки и насочете вниманието си към това, което резонира със самите вас.