Когато мисля върху даден казус винаги държа в ума си идеята, че откъдето и да изходя в теорията си за клиента, след време, историята му ще се измени, ще се допълни и ще придобие по-широк смисъл за живота му. В крайна сметка оставам с усещането, че съм открила само „капка в морето“.

Най-често това се доказва в процеса на психотерапията чрез разгръщането на синхрона между промените на вътрешния и външния свят на клиента.  Така сякаш един проблем или симптом имат много повече от една функция и много какво да ни кажат.

За да илюстрирам това по-ясно, нека разгледаме булимия невроза и някои различни гледни точки към този проблем.

Психоаналитичен подход

Психоаналитичния подход разглежда състоянието булимия нервоза като израз на неразрешени конфликти в развитието, свързани със семейната динамика. Самия акт на преяждане-почистване често се разглежда като символен акт на психологическа борба за автономност, идентичност и емоционална регулация. Булимията често се проявява в юношеството или младата зряла възраст – периоди, в които изграждането на самостоятелност и индивидуализация са от ключово значение. В този контекст е възможно появата на състоянието като физически израз на вътрешния конфликт между нуждата от самостоятелност и страха от загуба на връзка със семейството.

Системна перспектива

За разлика от линейните модели, които търсят една-единствена причина, семейната (системна) теория търси кръгова причинно-следствена връзка – поведението на всеки един член от семейството влияе върху останалите и обратно. Някои характерни аспекти на семейна система включват:

• Заплетеност в отношенията – прекалено стеснени граници между членове от системата, които затрудняват индивидуализацията.
• Твърди или непоследователни правила и очаквания, създаващи объркване, напрежение и несигурност.
• Триангулация – въвличане на детето (което преминава през болестта) в конфликтите на между родителите, което го поставя в позиция на посредник и „емоционална котва“.
• Трудности в управлението на житейски преходи, особено в юношеството, когато се очаква изграждане на самостоятелност.

Невропсихологична перспектива

Невропсихологията (наука, изследваща наличието на психо-емоционални проблеми и отраженията им върху централната нервна система) наблюдава, че продължителните хранителни разстройства могат да доведат до структурни и функционални промени в мозъка. Отчитат се промени и дефицити в поддържането на внимание, импулс контрола, емоционалната регулация, вкусовото възприятие и т.н. Основно се наблюдава дисбаланс между префронталната кора (отговорна за рационалното мислене и самоконтрола) и лимбичната система (свързана с емоционалната активация и мотивацията).

Неорайхианска (психотелесна) перспектива

Неорайхианският анализ, основат от Вилхелм Райх и развит от неговите последователи разглежда булимия невроза като израз на блокирана жизнена енергия (либидо), натрупано емоционално напрежение в тялото. Според този подход тялото и психиката са неразривно свързани, а симптомите се проявяват като резултат от хронични мускулни блокажи.

Телесната броня на булимия нервоза:

• Гърлото и челюстта – невъзможност за изразяване на гняв. Символично актът на преяждане и прочистване може да бъде опит за „изригване“ на неизразеното.
• Стомаха и диафрагмата – зона, свързана с контрола на емоциите, особено страх, страх, вина.
• Цервикална област – свързана с гнева
• Тазова област – където се натрупва неизразено жизнена енергия, често свързана със сексуалността и удоволствието.

Корените на проблема:

• Липса на автентична емоционална експресия в детството – потискане на гнева, тъгата, нуждите.
• Контролираща семейна среда – липса на спонтанност.
• Дълбоко усещане за срам и вина, свързани с базовите телесни функции.

Когнитивно – поведенческа перспектива (КПТ)

Основното схващане на КПТ е, че булимията е порочен кръг, в който рестриктивното хранене води до епизоди на преяждане, последвани от компесаторно поведение (повръщане или прекомерни тренировки) – цикъл, затвърждаващ загубата на контрол и тревожността, водещи до следващ порочен кръг. Включва също:

• Негативни вярвания за собственото тяло и самочувствието – хората с булимия честно оценяват своята стойност основно въз основа на външния си вид и теглото си.
• Перфекционизъм и черно-бяло мислене – тенденцията да се възприемат нещата в крайности (например: „Ако не изглеждам …., няма да съм харесван/а“)
• Дисфункционални стратегии за справяне – булимичния цикъл, отказ от храна, подлагане на режими и прекомерни тренировки.

Човешкото преживяване е дълбочинно и сложно. Вместо да се изключват взаимно, различните гледни точки всъщност се допълват, обогатявайки разбирането ни за вътрешния свят на човека. Този многопластов поглед не само разширява възможностите за терапевтична работа, но и ни напомня, че истината за една личност или състояние никога не е еднопосочна – тя е жива, динамична и многопластова, както самия живот.

Материалът Булимия нервоза – интегративен поглед върху проблема е публикуван за пръв път на Яна Димитрова - психолог и психотерапевт.