психично здраве

Работното място често се превръща в арена, където емоционалното страдание слага най-плътната маска. Човек може да изглежда функционален, дори продуктивен, докато вътрешно изживява страдание. Това често дори увеличава продуктивността с цел да замаскира усещането за празнота. Това създава парадоксална ситуация – човек се чувства потиснат, а останалите виждат успеха.

Някои парадокси в работната среда:

• Човекът с най-много постижения, признания и устойчивост е възможно да изпитва силно чувство за лична, професионална и социална неадекватност.
• Служителят, който винаги помага на другите и се застъпва зад тях е вероятно да не може да помоли за помощ за себе си.
• Човекът, който е най-организиран и структуриран в работен план, може да преживява хаос в личен.
• Човекът, който никога не взима болничен за физически неразположения, всъщност може да работи с неосъзнати психични проблеми.

Във взаимоотношенията …

• Трудност в делегирането или недоверие в способностите на другите.
• Поддържане на фалшива близост с привидно приятелски отношения.
• Постепенно оттегляне от групата до степен на самоизолация.
• Конструктивната обратна връзка се приема като критика и потвърждение на собствената неадекватност.
• Обезценяване на собствените постижения и неудобство при получаване на похвала.

Защо в работна среда маската е най-плътна?

Светът, в който живеем цени постиженията над всичко останало независимо от тенденцията за „връщане към себе си“, „духовно израстване“ и т.н. Социалния статус и работата ни със свръх завишена стойност и са превърнати във фундамент на идентичността. Най-често загубата на професионалния образ и социални статус са много повече от икономическа несигурност – преживяват се като срутване на цели слоеве от самоопределянето ни.

Във виртуални свят, както и в работната среда се създава перфектния парадокс – колкото по-високи са залозите за разкриването на личността такава, каквато е, толко по-майсторско става прикриването. Докато другите се впечатляват на успехите на човека, той все повече се свива под тежестта на чувството, че лъже и е въпрос на време на да бъде разкрита вътрешната му празнота.

Подходи за адресиране на проблема

За ръководители и организации:

• Нормализиране на темата за емоционалното благополучие противно на тази за „корпоративната етика“ и абсолютната рационализация на всичко, което ни се случва.
• Обучения за разпознаване на ранните признаци на психични и емоционални затруднения и осъзнаване на необходимостта от гъвкави политики в съответствие с днешния динамичен начин на живот.
• Разбиране, че щастливият човек в личния живот е по-ефективен и мотивиран в професионален план.

За колеги:

• Уважение към човека без натиск за споделяне.
• Активно слушане без прибързване към решения.
• Включване в екипни дейности без настояване или осъждане при отказ.
• Избягване на обобщаващи фрази като „на кой не му е трудно“, „важно е да мислим позитивно“ и т.н.

От години наред тенденцията диктува да работим предимно с ума си, часове наред в офис, да използваме смартфона за забавление, за работа, за комуникация, за менажиране на целия ни живот. Всичко това бавно, но сигурно измества фокуса и цялата ни енергия от цялата ни физическа същност.

Оправдаваме се все повече, че обстоятелствата са „просто такива“, че „нямаме избор“, че „всички са така“ и какво ли още не, докато телата ни носят мозъците ни от една седяща позиция към друга.

В този ред на мисли ДВИЖЕНИЕТО носи ценна противотежест, връщайки ни към най-естественото средство за себеусещане и комуникация. Сам по себе си начинът, по който се разполагаме в пространството и движим тялото си носи куп информация за това как се чувстваме, как се усещаме тук и сега с нас самите и с всички останали.

Корените на неорайхианския подход – мускулната броня

Неорайхианската теория произлиза от работата на психоаналитикът Вилхем Райх, според когото емоционалната травма (или необработената, потисната емоция) се съхранява в тялото под формата на мускулно напрежение – т.нар. „мускулна броня.

Райх и последователите му вярват, че емоциите имат дълбока телесна компонента. Потискането на гняв, тъга или страх, независимо от контекста ги „заключва“ в тялото, създавайки хронични напрежения, болки, симптоми, които блокират естествения поток на биоенергията.

Тази концепция разширява психоаналитичната идея за човешкия ум, като добавя телесен компонент към разбирането за психологическото функциониране.

Движението като език на комуникация

Дори когато мълчим тялото ни комуникира. Движението е първичния език на човечеството. То е начинът, по който децата изразяват себе си далеч преди да овладеят думите. Движението е инструмента в играенето на играта на живота.

Всичко, което правим или не правим носи информация – от походката, позата, мястото ни в стаята, плавността на движенията до експресиите и микроекспресиите ни – целостта на това, което сме отвъд думите отразява нашето вътрешно състояние тук и сега. Напрежението в челюстта може би е нашия неизразен гняв, плиткото дишане често е там за да потиска сълзи, резките движения се опитват да овладеят напрежение. Всичко това са „параграфи“ от богатия език на тялото.

Социалната хореография

Взаимодействайки, ние участваме в сложна социална хореография – приближаване и отдалечаване от някого, синхронизиране с ежедневието на другия, имитация или отразяване на хората около нас. Този „танц“ е още по-сложен и интимен, когато е в контекста на партньорските взаимоотношения.  Най-простичките прояви на действие като например когато търсим на вниманието от някой „задвижвийвайки“ се за да му звъннем или автоматичното отдръпване при приближаването на някого, който създава необяснимо напрежение у нас – по този начин ние обменяме информация помежду си, заявяваме някакво отношение, но никога не оставаме безмълвни, дори когато не изказваме нещата.

Защо е важно да бъдем наблюдателни към движението?

Движението изразява това, което е отвъд съзнателния ни контрол. Докато можем внимателно да подберем думите си, интонацията на говора ни, да обработим снимките си или да сложим, която маска пожелаем, телесните ни реакции се случват спонтанно и безконтролно от нас. Те разкриват както дълбоко заложени модели, така и преминаващи емоции.

Терапията чрез движение

Терапията чрез движение е цялостен подход към психичното здраве, който признава неразривната връзка между тялото и ума. Независимо от това дали чрез танц, йога или друга форма на движение, редица научни доказателства подкрепят тяхната ефективност за широк спектър от психологически състояния.

Може би е време да преосмислим всеизвестната фраза на Декарт: „Мисля, следователно съществувам“, а „Движа се, чувствам и мисля, следователно съществувам пълноценно“.

Тялото е честен разказвач на историите, които съзнанието ни се опитва да заглуши.

Защо най-дълбоките истини често остават заключени в мълчание за съзнанието ни?

Когато собствените отговори са болезнени и трудни и всичко, което приемаме за реалност се постави под заплаха психиката ни автоматично ги изтласква, опитвайки се да се съхрани. Тогава психичната енергия, която сме изтласкали не изчезва от нас. Тя приема друга по-различна от видимото форма – чрез напрежение в раменете, проблеми със съня или сексуалността, болки в главата, хранителни проблеми, необясними болки, които се появяват без обяснение и какво ли още не.

Езикът на тялото – по-древен от думите

Преди да се научим да говорим, ние комуникираме чрез тялото си. Като бебета изразяваме глад, страх, радост, комфорт чрез телесни сигнали. Тази първична форма на комуникация остава закодирана в нас през целия ни живот, работейки на нива, до които съзнанието рядко достига.

Когато умът потисне осъзнаването неговия потенциал се развива при първично познатото, а именно – нашето тяло.

Психотелесният подход признава това дълбоко познание, вярвайки че: Тялото пази спомени, емоции и травми, които съзнанието не допуска. Когато думите не достигат, тялото започва да комуникира.

Телесната мъдрост за заключените емоции:

Клиент влиза в кабинета с привидно спокойно лице и усмивка. Държи се приветливо и изглежда добре поддържан/а. Но сякаш нещо първосигнално отвлича вниманието на терапевта. Нещо в телесния израз изглежда необичайно. Забелязва се приповдигнатост на раменете, статичност в гръдната област – сякаш гъвкавостта на тялото има граница до гърдите. В този момент се разкрива разминаването между историята, която разказваме за себе си и истината, която тялото знае вместо нас.

Няколко примера за телесни блокажи:

• Хронично напрежение в челюстта е възможно да говори за неизказани думи, неизразен гняв.
• Проблеми с храносмилането може да са сигнал за трудно смилаеми житейски ситуации или задържане на емоциите.
• Стегнатите гърди могат да сочат потиснати сълзи или дълбок уплах.

Травмата говори чрез тялото

Американският психиатър Басел ван дер Корк пише чудесна книга за телесния код на травмата – „Тялото помни“. Когато преживяваме травматично събитие, независимо от възрастта, това се закодира на клетъчно ниво. Физиологичния израз на травмата може да продължи дълго след самото събитие. Например:

• Мускулно напрежение в специфична среда.
• Внезапно изтръпване при определен допир.
• Учестяване на пулса при шум.

Как психотерапията разчита посланията на тялото?

• Дишане – връщане към настоящия момент и телесните усещания.
• Проследяване на тялото – чрез телесен сканинг, разширяване на контекста и наблюдение на физическите реакции.
• Излседване на връзката ум-тяло – разбиране на кода на всяка емоция и локализацията и в тялото.
• Осъществяване на телесен диалог – чрез дихателни техники и майндфулнес практики.

Пътят към цялостното присъствие

Истинското лекуване идва, когато чуем какво казва тялото чрез симптома и после внимателно приведем този сигнал в език, който умът може да разбере. Това е процес на помирение между различните части на нашето същество – телесното, умственото, емоционалното и духовното.

В терапевтичното пространство, научаването да разчитаме и уважаваме телесната мъдрост е не просто техника, а лична революция в начина, по който гледаме на себе си.

Ако усещате, че тялото ви се опитва да каже нещо, което думите ви не успяват да изразят, насреща съм за да ви преведа през пътя на телесния превод.

Яна

Влиянието на качеството на храна и хранителните навици върху психичното здраве е абсолютен факт.

В червата се съдържат около 100 милиона неврони, поради което тази част от нашето тяло се нарича „втория мозък“, комуникиращ през комуникационна мрежа от различни компоненти.

Факторите на начина ни на живот влияят директно върху възпалителните процеси в тялото, които на свой ред се отразяват под формата на различни хронични заболявания. Липсата на здравословна рутина, некачествен сън, храна или употребата на цигари и алкохол се свързват с повишеното раздразнение, завишена тревожност, спад на продуктивността, меланхолия и други деструктивни поведения и неприятни емоции.

Известно е, че хората, страдащи от депресия например са склонни към промяната на хранителния модел и цялостно променят начина си на живот, но няма достатъчно изследвания по отношение на това как промяната отвън-навътре влияе (т.е. как промяната в храненето например, като външен фактор, влияе на психичното ни благополучие, като вътрешен фактор). Въпреки това има обширна група изследвания, които потвърждават, че червата и мозъка са свързани чрез чревно-мозъчната ос, където микробиомът (чревна флора) играе ключова роля.

Температурата на храна също има психологически ефект върху нас. Чрез стимулиране на сензорните ни рецептори топлата храна стимулира производството на серотонин, подобряващ настроението. Допълнително топлата храна води към усещането за вътрешен комфорт, емоционална топлина и засилва връзката с реалността. Студената храна от друга страна засилва вниманието ни и може да спомогне успокояването на възбудата при повдигнатата тревожност.

Значението на ключовите хранителни вещества за подпомагане на психичното здраве

Независимо дали чрез хранене или добавки, поддържането на оптимални нива на основните хранителни вещества е мощна стратегия за насърчаване на психическото и физическото здраве, повече енергия и устойчивост към динамиката от ежедневието.

Някои основни вещества, участващи в обмена на чревно-мозъчната ос:

Витамин B12

• Има пряка роля в добрата комуникация между невроните.
• Дефицитът да B12 води до оксидативен стрес, забавящ предаването на информацията в мозъка. Това води до депресивни симптоми, спад на паметта и вниманието.
• Витамин B12 участва в синтеза на ДНК, който подпомага регенеративните процеси на клетките, включително мозъка.
• Тъй като витамин B12 участва в производството на червени кръвни клетки, дефицитът му има отношение към хроничната умора, която е свързана с лошото настроение.

Храни, богати на Витамин B12: говеждо, черен дроб, риба, миди, раци, стриди, кисело мляко, сирене, бадеми, ядкови млека.

Фолиева киселина

• Участва в производството на норепинефрин, серотонин и допамин, които регулират мозъчните функции и настроението.
• Фолиева киселина е важна за развитието на мозъка на плода, а по-късно за доброто психично здраве на детето.
• Често допълнителния прием на фолиева киселина редуцира риска от появата на следродилна депресия.
• Част от производството на мозъчни клетки и регенерацията на тялото.
• Често фолиевата киселина има антидепресивен ефект и се добавя към медикаментозното лечение на клинична депресия.
• Ниските нива на фолиева киселина се свързва с висок риск от развитие на дегенеративни заболявания като Алцхаймер.

Храни, богати на фолиева киселина: нахут, леща, аспержи, спанак, маруля, цитруси, яйца, цвекло и др.

Магнезий

• Магнезият е изключително важен за пластичността на връзките, които свързват невроните, отразяващи се върху цялостното психично здраве.
• Стабилизира обвивката на невроните и участва в регулацията на нервната система.
• Защитава мозъка от свръхстимулация, която може да доведе до дегенеративност на мозъчните клетки и по-тежки състояния като ADHD, ADD или диабет, Алцхахймер и др.
• Помага в понижаването на повишения кортизол – хормонът, свързан с повишения стрес и участва в активирането на гама-аминомаслената киселина, която намалява тревожността и насърчава релаксацията.
• Различните видове магнезий имат по-специфично приложение и могат да се приемат отделно (например магнезивият бисглицинат се приема при тревожност, магнезивият сулфат – английска сол се приема при необходимост от детоксикация и др.).

Храни, богати на магнезий: черен шоколад (над 70%), киноа, овес, спанак, зеле, бадеми, тиква, чия, кашу, авокадо, едамаме, черен боб, банани и др.

Омега – 3 мастни киселини

• Популациите, чиято традиционна кухня е богата на Омега – 3 мастни киселини (традиционната японска кухня, средиземноморската кухня) показват значително по-ниски нива на развитието на депресия.
• Структурите на някои Омега – 3 мастни киселини участват в поддъражането на здравата мозъчна функция
• Дефицитът на Омега – 3 мастни киселини означава намалено предаване на серотонин и допамин, които са основни за поддържането на емоционална стабилност.
• Омега – 3 мастни киселини помагат в намаляването на тревожността и депресивните симптоми чрез стабилизиране на невронната активност и намаляване на възпалителните процеси в организма.
• Подобряват паметта, вниманието и влияят на хора със симптоми на биполярно разстройство или шизофрения.

Храни, богати на омега -3: всички мазни риби, орехи, тиква, зехтин, фъстъчено масло, чия, конопено семе и др.

Витамин D

• Играе важна роля в производството на серотонин.
• Има доказана връзка между ниските нива на витамин D и депресивните състояния.
• Витамин D участва в регулирането на хипоталамус-хипофизна-надбъбречна жлеза, която има голямо значение за контрола и реакцията на стреса в тялото. Слабата регулация на тази структура води до висока тревожност и по-сериозни психични разстройства.
• Ниските нива на витамин D, също както фолиевата киселина и други вещества се свързва с висок риск от развитие на дегенеративни заболявания като Алцхаймер.
• Недостигът на този витамин се свързва с повишен риск от проблем в развитието на плода, а по-късно на синтеза му в организма на детето и съпътстващите промени от дефицита му.

Храни, богати на витамин D3: жълтъци, банани, ядки, мазни риби, гъби, телешко, черен дроб, млечни продукти и др.